Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. коректи`ви, (два) коректи`ва, +м.
#1 Мерило за правилност. _Това качество трябва да ти бъде коректив._
#2 Частична поправка, изменение. _Внасям корективи в работата._
А политиците все по-малко ги възприемат като свой коректив. Източник: интернет
Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката. Източник: интернет
Доказахме, че можем да сме недоволни, доказахме, че можем да сме коректив, че виждаме проблемите в зародиш. Източник: интернет
Аз съм готов да работя с вас, но ще бъда коректив. Източник: интернет
Винаги съм се старал да бъда коректив, да изразявам нагласите на българите. Източник: интернет
Вярваме, че нашите клиенти са най-значимият коректив и тяхната обратна връзка е изключително важна за нас". Източник: интернет
corrective