Съществително име - ед. ч.
+мн. коректу`ри, +ж.
#1 Дейност на коректор. _Правя първа коректура. Поправих грешките на първа коректура._
#2 Лист с набран текст, върху който се поправят печатните и правописните грешки. _Взех коректурите на книгата._
На третия ден Иван Костов ми домъкна в редакцията всички коректури и коректура от заглавията на ония материали, които не бяха още набрани. Източник: интернет
Завърши и извади коректура. Източник: интернет
proof