Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от коруба
И като се ухажват, си чукат корубите, знаеш ли какво тракане пада. Източник: интернет
Формите, издълбани в скалите край с. Фотиново, наподобяват корубите на водни костенурки, откъдето идва и условното наименование на т.нар. „светилище“. Източник: интернет