Съществително име - ед. ч.
+мн. коси`чки, +ж. _Остар._ Тънка плитка от коса. _Косата_ _и`_ _е сплетена на няколко косички._
В станцията се запознах с едно момченце на моите години, но заради дългата му косичка татинко го помисли за момиче и дойде да ни обясни да внимаваме, защото не искал бебета. Източник: интернет
Като го видя лидера им с намазаната косичка да говори глупости, веднага се сещам за комсомола. Източник: интернет
Рускинчето бива с русата си косичка, но физиката му е твърде мъжка. Източник: интернет
pigtail