Съществително име - ед. ч.
+мн. коси`тби, +ж.
#1 Косене на сено или на други тревисти растения.
#2 Времето, когато се коси. _Бях в селото по коситба._
Извършва се коситба, с цел сгъстяване на тревната покривка, и окосената трева се оставя на място, с оглед натрупване на органика и развитие на биологично население в почвата. Източник: интернет
Много е важно да се определи най-подходящият момент за коситба, тъй като чушките по растенията не зреят едновременно. Източник: интернет
Често обикалят пътищата за да търсят убити от колите дребни животни и селскостопански земи по време на коситба, когато машините убиват скрили се там дребни животни. Източник: интернет
По план първата коситба трябва да приключи до края на месец април. Източник: интернет
mowing