Съществително име - ед. ч.
+мн. ко`стници, +ж. Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи. _Костницата на връх Столетов._
В 10:45 часа, едновременно ще бъдат положени вeнци и цвeтя пpeд пaмeтницитe, пocвeтeни нa Ocвoбoждeниeтo нa Cтapa Зaгopa- Паметник „Защитниците на Стара Загора”, Мавзолей– костница „19 юлий 1877”, Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Източник: интернет
Вътре е разположен празен мраморен гроб, представляващ символична костница на загиналите през въпросните исторически събития. Източник: интернет
Не е известно какви мощи са вградени в престола на храм-паметник и костница "Св. Източник: интернет
От написаното става известно, че "тритонният бронзов венец, покривал символичната костница на героите, е отнесен от негодници с гарантирана безотговорност". Източник: интернет
Това усеща всеки, който прекрачва прага на храм-паметник и костница "Свети Иван Рилски" в град Кресна. Източник: интернет
В средновековната обител има костница високо в канарите и малка църквичка с единствените запазени до днес стенописи от ХIII и ХIV век. От години манастирът се руши. Източник: интернет
ossuary