Местоимение - м.р., ед. ч.
коя`, кое`, +мн. кои`, _въпр. мест._
#1 Като +същ., само _ед. кой, вин. кого`, дат. остар. кому`._ Във въпрос за лице (рядко — предмет) без оглед на пола му. _Кой влезе? На кого да дам книгата? Кого питаш — мене или нея?_
#2 +Разг. Като +същ. Във въпрос за лице от съответния род и число. _Кои бяха скъсани на изпита? С коя е бил на екскурзията, знаеш ли?_
#3 Като +прил. При въпрос, който изисква идентификация на лицето или предмета. _На кой стол седеше — на този ли? С кое момиче ходи на кино — с Росица ли?_
#4 Като +съюз. За въвеждане на подчинено изречение. _Чудя се с кого да изляза. Не можах да разбера в кой град си живял преди._
* _Кой да е._ — Някой, без значение кой; който и да е. _Повикай кого да е._
Когато се издигаш, приятелите ти разбират кой си ти. Когато падаш, ти разбираш кои са приятелите ти. Източник: интернет
Едно от най-големите ни заблуждения може да бъде, че имаме още много време. Никой не знае кой ден ще му бъде последен. Източник: интернет
Идва момент в живота ти, когато осъзнаваш: - Кой има значение. - Кой никога не е имал. - Кой няма вече да има. - Кой винаги ще има. Източник: интернет
Кажи ми кого посещаваш, за да ти кажа кой си. Френска поговорка
Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив! Българска поговорка
Първо погледни кой те слуша, а след това започни приказката си. Абхазка поговорка
who