Съществително име - ед. ч.
У него нямаше козируване "тъй вярно" към всеки правен акт, той имаше инстинкта и рефлекса за негова опозиция. Източник: интернет
Адютантите вдигат детето Aбà от балкона, показвайки го на тълпата под звука на Свирките и барабаните, докато Генералът поздравява с козируване. Източник: интернет
Според някои съвременни военни наръчници съвременното козируване произхожда от Франция, когато рицарите се поздравяват, за да покажат приятелски намерения, като вдигат козирките си, за да покажат лицата си, използвайки поздрав. Източник: интернет
trumping