1. кука - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. кука - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Производна на кукам
+мн. ку`ки, +ж.
#1 Желязна или дървена пръчка със завит, заострен край, с която се закачва или на която се окачва нещо. _Куките на закачалката. Кука за въдица._
#2 Дълга метална или дървена пръчица със завит край за плетене. _Плета с две куки._
#3 +Прен. +Разг. +Пренебр. За човек — шегаджия, драка. _Голяма кука е той, не си стои кротко на мястото._
+същ. +умал. [[ку`кичка]], +мн. ку`кички, +ж.
* _Ставам/стана на кука._ — Отслабвам много.
* _Прав като кука._ — Много крив, изкривен.
Той се намръщи, докато се мъчеше да си спомни. Беше като да гледаш плетене на една кука от слон. Вал Макдърмид
А въобще присмяла се кука на криво дърво! Източник: интернет
Ако умеете да плетете на една кука, ще сте върхът в модата това лято. Източник: интернет
Впечатляващи бяха и тоалетите на цветнокожия дизайнер от Алтанта Томас Грегъри Хамилтън, по-известен като (в превод: Грегъри Плетката), който е майстор на плетенето на една кука. Източник: интернет
В двора на музейния комплекс можеха да се видят образци на керамиката, дърворезбата, пирографията, тъкачеството, бродерията, плетенето на една кука, калоферската дантела, фриволитето, бисеропластиката, арткерамиката. Източник: интернет
Гумата не само осигурява допълнително напрежение на въжето и то стои опънато, но в случай на скъсване поема целия удар - на същата тази кука - върху себе си. Източник: интернет
hook