Глагол - сег. вр., 3 л., мн. ч.
Думата е производна от кулминирам
Борците са добри или лоши, тъй като те следват поредица от събития, които са изградили напрежение и кулминират в мач или серия от мачове. Източник: интернет
Мерките за изгонването им от страната кулминират с провъзгласяването на три указа през 1630-те години, които на практика напълно забраняват християнството в Япония. Източник: интернет
Освен това, британската подкрепа на Франция по време на двете марокански кризи укрепва съглашението между двете държави и влошава англо-германските отношения още повече, като задълбочава разделенията, които по-късно ще кулминират в Първата световна война. Източник: интернет
Това напрежение и неудовлетворението на Тохей кулминират през 1971 г. с основаването на Ки но Кенкюкай, чиято цел била да се представи развитието на ки в айкидо, но извън чадъра на Айкикай. Източник: интернет
Техните ексцесии кулминират в убийството на по-малкия брат на Андроник III Минуил. Източник: интернет
Между двамата обаче възникват конфликти, които бързо кулминират в противоречие, което, според някои предположения, подтикват ван Гог да отреже част от ухото си. Източник: интернет
culminate