кум
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Значение
кумъ`т, кума`, +мн. ку`мове и кумове`, +м. Който е венчавал някого; кръстник.
+прил. [[ку`мов]], ку`мова, ку`мово, +мн. ку`мови.
* _Ще видим кой кум, кой сват._ — +Разг. Ще видим кой какъв е.
* _От кумова срама._ — +Разг. Колкото за приличие, от срам пред хората. _Усмихва се само от кумова срама._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Интересно е, че имената определят нашите съдби или съдбата ни бута кум това, да избираме определени имена?
Ако говорим за моето политическо отстраняване, групата на Медведчук, кум на действащия руски държавен глава, търсеше политически формати за това отстраняване.
А това назначение си е показно, човек на кмета, тотално неадекватен, кум кумашин… Повръща ми се от такива.
Групата се състой от младоженец и булка, кум и кума, мечка и мечкар, кукери с кожи, атрактивен катун със стари баби, дядовци, деца и танцов състав.
Единият си мислел, че ще ходи като младоженец, пък се оказало, че ще е кум", описа хумористично политическата ситуация Стойчев.
Деси Тенекеджиева ще се омъжва, а кум на сватбата й ще бъде актьорската звезда Мики Рурк.
Превод на английски език
best man