куманите
Части на речта
1. куманите - Съществително име - мн. ч. членувано
Производна на куманин
2. Куманите - Име на място
Примери
Алексий се възползва от това, уж забравяйки греховете на куманите към Византия.
Вилардуен посочва, че по-голямата част от рицарите, всеки със своя отряд, както и всички венецианци, настъпват след куманите и попадат в устроената им от българите засада.
Византийският стратилат (гр. военачалник) бил пленен от „скит“, както Никита Хониат обикновено нарича куманите или други отвъддунавски конни съюзници на българите.
Византийският стратилат бил пленен от „скит“, както Никита Хониат обикновено нарича куманите или други отвъддунавски конни съюзници на българите.
В последвалите войни, в които по някои оценки населението на Рус намалява наполовина, куманите и Волжка България са изцяло подчинени от монголците, а повечето уделни княжества изпадат в зависимост от тях.
Взаимоотношенията на цар Калоян с куманите датират едва от 1203 г., така че ако Мария е дъщеря на брака на Калоян с куманка, то тя би била на по-малко от девет години.