Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. куми`ри, (два) куми`ра, +м.
#1 Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
#2 +Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. _Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути._
Тълпата не може да живее без кумир. Жюлиет Бензони
На снимката на Тайпи е твоят кумир Хуйлото. Източник: интернет
Не знам какво дърво трябва да си, за да имаш за кумир Румборад Пъна Рапоний, хахаха. Източник: интернет
Но това не е изненада, предвид че от един друг престъпник и наркоман - Джордж Флойд, си създададоха такъв кумир, пред който избледня и се изпари спомена за интелектуалната мощ на великия Мартин Лутър Кинг. Източник: интернет
3. Не си прави кумир от този, който дръзне да посегне на Свободата на Словото, защото той го прави заради своя си личен, егоистичен, циничен интерес, заради своята страхлива, лицемерна власт,.. Източник: интернет
А всъщност ИПИ просто следва директивите на своя кумир - пишман финансиста Симеон Дянков: парите за наука са пари, хвърлени на вятъра. Източник: интернет
fetish