кумир
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. куми`ри, (два) куми`ра, +м.
#1 Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
#2 +Прен. Обект на преклонение, обожаване и подражание. _Певецът става кумир на хиляди младежи. Моят кумир се срути._
Синоними
Производни думи
Примери
Тълпата не може да живее без кумир.
На снимката на Тайпи е твоят кумир Хуйлото.
Не знам какво дърво трябва да си, за да имаш за кумир Румборад Пъна Рапоний, хахаха.
Но това не е изненада, предвид че от един друг престъпник и наркоман - Джордж Флойд, си създададоха такъв кумир, пред който избледня и се изпари спомена за интелектуалната мощ на великия Мартин Лутър Кинг.
3. Не си прави кумир от този, който дръзне да посегне на Свободата на Словото, защото той го прави заради своя си личен, егоистичен, циничен интерес, заради своята страхлива, лицемерна власт,..
А всъщност ИПИ просто следва директивите на своя кумир - пишман финансиста Симеон Дянков: парите за наука са пари, хвърлени на вятъра.
Превод на английски език
fetish