Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
ку`път, ку`па, +мн. ку`пове и ку`пища, (два) ку`па, +м.
#1 Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. _Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи._
#2 Множество, обикн. неподредено. _Куп хора. Куп пари. Куп въпроси._
+същ. +умал. [[ку`пче]], +мн. ку`пчета, +ср.
* _На куп._ — Много, събрани заедно. _Не трябва да_ _и`_ _даваш пари на куп._
* _През куп за грош._ — +Разг. Небрежно. _Изработили са мебелите през куп за грош._
Когато нещата не вървят добре, е полезно да мислите за себе си като за гений, а за останалия свят като за куп идиоти. Том Перота
... същинската истина е, че цялата многоизмерна безкрайност на вселената най-вероятно се управлява от куп луди. Дъглас Адамс
Не обичам комплиментите и не разбирам защо един мъж смята, че на жената страшно и харесва, когато той и говори куп неща, които не мисли. Оскар Уайлд
Животът е само един куп опит. Няма такова нещо като успех или провал. Суки Уотърхаус
Списъкът на "Ню Йорк Таймс" е куп глупости. Трябва да го нарекат избор на редактора. Със сигурност не се основава на продажби. Хауърд Стърн
Всичките ми братовчеди крадат неща. Те са само куп крадци. Цялото ми семейство е такова. Оставиш нещо за секунда и те го откраднат. Никога повече не го виждаш. Габи Хофман
heap