Съществително име - ед. ч.
+мн. купле`ти, (два) купле`та, +м. Няколко стиха от стихотворение, най-често четири или шест, които образуват цялост; строфа. _Стихотворението се състои от три куплета._
+същ. +умал. [[купле`тче]], +мн. купле`тчета, +ср.
Да вземем "Марсилезата", чийто първи куплет съдържа чаровния и наглед пасторален стих: "Чувате ли как в полята", започва той. Източник: интернет
Когато се изпълнява в своята цялост, той включва втори куплет, в който Бог е призован да "разпръсне нашите врагове" и да осуети техните "коварни номера". Източник: интернет
"Много интересно решение е добавянето на звук от горящи дърва във втория куплет, който е едва забележим, но действа отпускащо на подсъзнателно ниво“, разказва Симеон Ангелов. Източник: интернет
Още в първия куплет на изпълнението, микрофонът "изигра" народната певица. Източник: интернет
Вера се връща в стаята си (моментално помисляйки че последния куплет от песента е „Ожени се и ето вече, че няма ни едно“ заради нуждата и от Хуго), откривайки въже с примка и стол под него. Източник: интернет
В последния куплет композиторът се връща към музикалното изложение на първия. Източник: интернет
couplet