Съществително име - ед. ч.
+прил., +неизм. +Разг.
#1 Който няма късмет или не носи късмет. _Кутсуз човек. Кутсуз работа._
#2 Като +същ., само +ед., +м. Липса на късмет, на сполука. _Ей, голям кутсуз днес!_
Философията често е психолечение: например вярата, че светът е недоразумение, а в него единствено истински е нашият кутсуз. Адолф Йончик
Сигнализирахте за неуместен коментар Подобно на Гоце и Рапонът е кутсуз. Източник: интернет
kutsuz