квакерите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от квакер
Примери
New York: Hastings House, Publishers, 1963, p. 518. От Мериленд и Вирджиния квакерите се местят към Северна и Южна Каролина и Джорджия.
Бедните не са били изключени от образователните възможности - образованието е предпочитана форма на филантропия за много групи, като например квакерите, които предлагали безплатно образование на бедните.
Друг проблем, който тревожи квакерите, е отношението към душевноболните.
Богослужение, според квакерите, е целият живот.
Боуни веднага отива в Амстердам да търси помощ за квакерите.
Бъниан напада квакерите за тяхното упование на „вътрешната светлина“ вместо на буквалното библейско слово.