Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. лабири`нти, (два) лабири`нта, +м.
#1 +ист. Сграда с много помещения, от която не може да се излезе.
#2 +Прен. Сграда или част от сграда с много помещения и коридори, място с пътища, пътеки и др., в които е трудно човек да се ориентира. _Тази сграда ми изглежда като лабиринт. Забърках се в лабиринта от улици в центъра на града._
#3 +Спец. В анатомията — вътрешното устройство на ухото.
#4 +Прен. Всяко трудно, заплетено положение. _Попаднах в лабиринт от проблеми._
Пътните знаци могат да превърнат шосето в лабиринт. Станислав Йежи Лец
Обществото властва със загадки, енигми, които трудно се решават. Това е перфектен лабиринт от интриги. Оноре дьо Балзак
Разумът е единственият арбитър на живота, единствената следа в магическия лабиринт. Ричард Франсис Бъртън
...във всеки от нас има свой Минотавър и свой лабиринт. Те се сътворяват от нашето собствено въображение, и те ни държат в страх. Артуро Перес-Реверте
При всеки лабиринт има ключ, който често съществува само в главата на създателя му. Валтер Мьорс
Във всеки лабиринт обитава собствен Минотавър. Карлос Руис Сафон
labyrinth