Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от лъка
Антошка видя бабиното си село и лъките отвъд селото, чак оттатък рекичката в синята светлина на бурята, във вятъра, а под ударите на вятъра тичаше към него изплашената, трепереща трева. Източник: интернет
Лъките по поречието на реката са използвани през турско време за стопански двор на чифлика на турските бейове за кошари, обори, хармани и за временни жилища на работниците. Източник: интернет
Между селото и езерото е местността „Лъките“ – изключително плодородна местност, равна, създадена от речните наноси. Източник: интернет
Тук вече лъките достигат до 150 m широчина. Източник: интернет