Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от лангобард
История на лангобардите, V, 29. Павел Дякон обаче не дава данни откъде са дошли Алцековите прабългари. Източник: интернет
Византия и лангобардите в Италия, ок. 575 г. Източник: интернет
На първо място това са персите, след това скитите (аварите, тюрките), хуните, лангобардите, склавите и антите. Източник: интернет
Градът става главно място на лангобардите. Източник: интернет
Жени се за Аделхайд и сам се обявява без короноване за крал на лангобардите. Източник: интернет
На 14 април Пипин III успява да убеди франкските благородници да подкрепят войната срещу лангобардите. Източник: интернет