Прилагателно име - мн. ч. членувано
Думата е производна от лангобардски
През 951 г. той предприема първия си поход в Италия, в резултат на който успява да завладее Ломбардия, където в Павия е коронясан с желязната корона на лангобардските крале. Източник: интернет
Подобно проримско отношение предизвиква реакцията на лангобардските традиционалисти, които се обръщат към Айзтулф. Източник: интернет
Като младеж служи в двора на лангобардските крале, по-късно става монах в манастира Монте Касино, Италия. Източник: интернет
Това води до несъгласие между лангобардските аристократи и неразбирателство между синовете му, още младежи. Източник: интернет