Съществително име - ед. ч.
+мн. ласта`ри, (два) ласта`ра, +м. Израснали през пролетта млади клонки на лоза; филизи. _Лозите са пуснали едри ластари._
Отговорник на жълто-черния дом съвсем закономерно е професор Помона Спраут (името означава „филиз, ластар, стрък“), която преподава Билкология и вечно има кал, набита под ноктите. Източник: интернет
Основата е широка, чрез нея фотосинтезира, средната е ластар, чрез който се захваща за дървесните клони, а на върха е каничката с капачето – за лов на насекоми. Източник: интернет
При тях крайчето се удължава в тънък ластар, с който се захващат за клоните на дърветата и завършва с капанче с капаче. Източник: интернет
stolon