Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. лауреа`ти, +м.
#1 +ист. В древността — победител в състезание, увенчан с лавров венец.
#2 Лице, удостоено с висока награда за изключителни заслуги в областта на науката, изкуството или обществения живот. _Той е лауреат на Голямата награда на конкурса. Лауреат на няколко награди._
#3 Лице, печелило голяма награда на конкурс, обикн. за изкуство или литература. _Ставам лауреат на фестивала за млади оперни певци. Той е лауреат на първия конкурс, проведен преди десет години._
В много отношения, когато сте Нобелов лауреат за мир, имате задължение към човечеството, към обществото. Дезмънд Туту
АГА - готварска/кухненска печка, изобретена от Нобеловия лауреат Нилс Густаф Дален през 1922 г. Първите варианти на печката работят с твърдо гориво, а по-съвременните с газ и електричество. Източник: интернет
В икономическата теория това е обяснено от Нобеловия лауреат Дъглас Норт. Източник: интернет
Байдън ще се окичи с лаврите на миротворец, защото е предотвратил войната и т.н. Могат да го направят и нобелов лауреат за мир като Обама. Източник: интернет
А, ти щот си нобелов лауреат. Източник: интернет
Всъщност оказва се, че мъжът е лауреат за Нобел за най-бърза пререгистрация, посочи прокурор Илиев. Източник: интернет
laureate