Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. ла`вици, +ж. Рафт на шкаф или самостоятелно прикрепена дъска; полица. _Имаше лавица с красиви чаши._
По-добре от една лавица с книги. Кръчмичка някъде в малко градче с надпис: "Елфрида Уинг". Източник: интернет
Дори прикрита между други книги, с които дели обща лавица, тя изпъква, привлича погледа, задържа го върху себе си. Източник: интернет
Мило дете, не хаби думите си за наличния тук социум, по-добре прашна лавица. Източник: интернет
Имам и мое любимо кътче, лавица с книги- на български и френски. Източник: интернет
bookshelf