лаврата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от лавра
Анаграми
Примери
През 1851-1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852 г.) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853 г.).
Малко преди юни 1533 година заедно със солунския, зъхненския и берския митрополит, касандрийския епископ и игумена на Гиромерийския манастир Григорий решава отновопоявилия се спор между Ватопед, Лаврата и Ивирон за притежание на рибния склад.
Вероятно по нейна молба Андраш I основава лаврата в Тихани за отшелниците, които пристигат в Унгария заедно с киевската княгиня.
Извори за българската история, том 11, БАН, 1965, стр. 16. Имотите на Лаврата на полуостров Палене имат частична екскусия (данъчни привилегии) в 1018 година.
В Лаврата се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария.
Малахия е игумен на Лаврата вероятно между 1290 и 1294 година.