Съществително име - ед. ч.
+мн. ла`зарки, +ж.
#1 Момиче, което лазарува.
* _Ходя като лазарка._ — +Разг. Обичам да ходя по чужди къщи, по гости. _Цял ден ходи из село като лазарка._
* _Обличам се/облека се като лазарка._ — Обличам се с дълга за рокля и се окичвам прекалено.
Най-малката лазарка беше на 4 г., а най-голямата – на 16г. Източник: интернет
Голям интерес сред публиката предизвикаха снимките на празнична невестинска носия от село Заря, лазарка от Виноградовка и красиви пешкири и пафти, запазени в домовете на бесарабските българи. Източник: интернет
Лазарските празници продължавали с кумиченето - избор на "кумица", която да е най-главната лазарка и обект на всеобщо уважение. Източник: интернет
lazar house