1. легато - Съществително име - ед. ч.
2. легато - Прилагателно име - ср. р.
Производна на легат
+нареч. +Спец.
#1 В музиката — свързано изпълнение на два последователни тона.
#2 Като +същ. Дъгичката, която означава такова изпълнение.
В интервю Бонинг заявява, че нейната „сантиментална дикция“ дошла със стремежа за по-добро легато. Източник: интернет
Лурейро е известен с огромните си китарни умения, които често включват техники като „тапинг“ с две ръце, „суийп пикинг“, „алтернатив пикинг“, „хибрид пикинг“, изкуствени и естествени флажолети и комбиниране на легато и стакато в едни и същи фрази. Източник: интернет
Например, „Отче наш” на Морис Дюруфле с простия хармоничен език в устойчивото тонално поле (фа мажор) изискваше много повече спятост и естествено легато в изпяването на тази, тоново пестелива, скромна, себеотрицателна молитва. Източник: интернет
Но и Lacrimosa, и Аgnus Dei, и Libera me прозвучаха, макар в Libera me да ми се искаше малко по-голяма интензивност по отношение на драматизма и повече цвят и легато в пианисимите на Requiem aeternam. Източник: интернет
Щрихите легато, стакато, двоен и троен език се изпълняват с лекота, а флатерцунгите-по-трудно. Източник: интернет
Преходът от един тон към друг с легато е много лесен. Източник: интернет
ligature