Съществително име - ед. ч.
+мн. летопи`сци, +м. Съставител на летопис. _Летописецът не е отбелязал това събитие._
Защото всеки от вероятно десетината междинни стадии, различавани от нашия летописец, за него представлява портрет на историята, за която той, изглежда, има значителни познания. Източник: интернет
Другият неин летописец Христо Нанев също е съхранил много от нейните пророчества. Източник: интернет
Наясно с думите ѝ, неизвестният летописец, запазил това за нас, продължава по-нататък и коментира, че принцесата е казала едновременно и прекалено много, и прекалено малко. Източник: интернет
Той не може да напише името на "Пирин" правилно, те летописец го изкараха! Източник: интернет
Венецианският летописец Стефано Маньо записва подробности около гибелта на Йоан. Източник: интернет
В ръцете на скъпата гостенка потрепват пожълтелите листове на отколешни издания на биографията на Христо Ботев и "Записките", носещи примамливия дъх на епохата на ненадминатия летописец. Източник: интернет
chronicler