лецитин
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мед. 1. Фосфолипид, изграден от две мастни киселини, глицерофосфорна киселина (глицерол-3-фосфат) и холин, например фосфатидилхолин, фосфатидилинозитол и др. Лецитините са широко разпространени във всички животински и растителни клетки, в нервната тъкан (особено в миелиновите обвивки), в яйчния жълтък и др.
2. Смес от вещества богати на лецитини.
Синоними
Производни думи
Примери
Високото ниво на DLPC е основната разлика между EPL и типичните фосфолипиди (например лецитин) или фосфатидилхолините, приемани с храната или синтезирани в човешкия организъм.
Живите грахови зърна се препоръчват на мъжете, тъй като съдържат лецитин и цинк, а те повишат потентността.
През 1845 г. френският химик и аптекар Теодор Гобле успява да изолира лецитин Gobley, T. Composition du jaune d'œuf.
От главния мозък се добивали ценни лечебни препарати, като холестерин и лецитин.
Предполага външен липиден слой, съдържащ холестерол, мастни киселини и лецитин.
Те се приготвят от какаово масло, настъргано какао, пудра захар, лецитин и добавки.
Превод на английски език
lecithin