Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
лига`виш, +мин. св. лига`вих, +мин. прич. лига`вил, _несв.; какво/кого._ Мокря с лиги. _Бебето лигави ръцете ми._
__лигавя се. 1.__ — Текат ми лиги от устата.
#2 _Прен. Разг. Пренебр._ Държа се несериозно, превзето, глезя се. _Стига си се лигавил._
#3 +Прен. Плача или се преструвам, че плача.
Лош баща съм. Не им отделям време, а и не им отказвам нищо. С две думи - лигавя ги. Като лошите бащи. Но за сега поне са добри деца и ме слушат. Бойко Борисов
Не си лигавя детето, защото мисля, че човек трябва да е строг и справедлив с децата си. Източник: интернет
drooling