Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от ликуване
Бавно е писана тази книга, защото не познава "нима" и "нявга", а ликуването на едно несекващо "сега", където новото е по-старо от старото. Източник: интернет
В този спорт емоциите са забранени, включително ликуването при победа. Източник: интернет
Колко далеч изглежда днес ликуването през 1989, когато чествахме срива на социалистическия лагер като триумф на свободното пазарно стопанство! Източник: интернет
Тръгна – и ликуването бе наистина всеобщо. Източник: интернет