лирик
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. лири`ци, +м. Поет, който твори лирика.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
В богатата живопис на Майски най-ясно се усеща душевната нагласа на твореца да вижда света не само като нежен лирик и романтик, но и като позитивна личност.
В 1532 г. излиза от печат първият поетически сборник на младия лирик – „Благосклонна младост“ (фр. „Adolescence Clementine“).
В творчеството си за деца изпъква предимно като лирик (сб. „Иглики“, „Росни капки“, „Песни за малките“).
Волфдитрих Шнуре е значителен белетрист и лирик в западногерманската следвоенна литература.
Иван Дойнов е български лирик - от тихите лирици, които никога не вдигат по-висока октава, отколкото е позволено на предназначения за нежна лирична творба инструмент.
Виенявски е ценен не само като виртуоз, който разполага с техника, но също така и като голям лирик.