Глагол, тип 156, несвършен вид
ли`жеш, +мин. св. ли`зах и лиза`х, +мин. прич. ли`зал и лиза`л, +несв.
#1 +Какво. Допирам или прокарвам плътно езика си по някаква повърхност; ближа. _Котката лиже чинийката си._
#2 +Прен. За огън, светлина, вода — обгръщам, допирам се до повърхност. _Огънят лиже стените._
* _Лижа краката/подметките._ — Държа се угоднически.
Защ оте не аз ходя да лижа чуждите гъзове. Източник: интернет
Не съм лизал тогава, не лижа и сега. Източник: интернет
По течението ѝ има само едно постоянно населено място – село Уст Лижа, на 4 km преди устието ѝ. Източник: интернет
lick