Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9
+мн. логари`тми, (два) логари`тъма, +м. +Спец. В математиката — показател на степента, в която трябва да се повдигне определено число, взето като основа, за да се получи дадено число.
+прил. [[логаритми`чен]], логаритми`чна, логаритми`чно, +мн. логаритми`чни. _Логаритмична таблица. Логаритмична линийка._
Време свързаната „Левин“ сложност, наказва една такава бавна програма/изчисление като прибавя към нея и логаритъм от „работното“ и време към дължината. Източник: интернет
Отговорът е 10 прасета (двоичен логаритъм от 1000). Източник: интернет
Изчислението на жизнения стандарт представлява естествен логаритъм от брутния национален доход (до 2010 година е брутният вътрешен продукт) на глава от населението в съотношение с покупателната възможност. Източник: интернет
Едно от най-ранните споменавания на естествения логаритъм е от Николас Меркатор в работата си Logarithmotechnia, публикувана през 1668 г. O'Connor, J. J.; Robertson, E. F. (September 2001). Източник: интернет
От нея могат да се изведат формулите за логаритъм от произведение и степен. Източник: интернет
Защо, тогава, да не се направи логаритъм на брой стъпки? Източник: интернет
logarithm