Съществително име - ед. ч.
+мн. лока`тори, (два) лока`тора, +м. Устройство за определяне местонахождението на някакъв обект. _Локаторът засече самолета._
Ветроходът е локализиран на 10 юни с помощта на локатор за страничен обзор. Източник: интернет
Именно тогава с помощта на локатор за страничен обзор Заимов, Желязков и Явашев откриват на 59 метра дълбочина потъналия обект. Източник: интернет
Горе: „Локатор“ (с шапката) получава грамота. Източник: интернет
locator