1. ловко - Прилагателно име - ср. р.
Производна на ловък
2. ловко - Наречие, тип 188
+нареч. Сръчно, умело. _Скачам ловко. Зашивам ловко._
Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си. Артур Шопенхауер
Ловко отвориха мозъка на дете и то беше пълно с летящи мечти. Стенли Кюниц
Има глупци, които знаят глупостта си и умеят да я използуват ловко. Франсоа дьо Ларошфуко
През целия си живот лъжеше Бог, а преди самата си кончина, изведнъж много ловко успя да излъже и Сатаната. Шарл Морис дьо Талейран
Актът за обявяване на независимостта е резултат на смела, но разумна политика, на дипломатически такт и ловко възползване от тогавашната международна ситуация. Източник: интернет
В действителност безскрупулни индивиди ловко се възползват от ситуацията за сметка на нормалните хора. Източник: интернет
deftly