Съществително нарицателно име, женски род, тип
+ж., само +ед.
#1 Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. _Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява._
#2 +Спец. В астрономията — спътник на планета.
#3 +Прен. Лунна година.
+прил. [[лу`нен]], лу`нна, лу`нно, +мн. лу`нни. _Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година._
Салът се използва за пресичане на реката. Не е за носене на раменете ви. Пръстът, който сочи луната, не е самата луна. Тик Нят Хан
Имаше луна на луната и пръски от звезди, а светлината очерта лицето й и блестеше по сълзите, които течаха като живак по бузите й. Джонатан Мабъри
Лятото свършва и идва есента; и онзи, който не е съгласен, би искал вечен прилив и пълна луна всяка нощ. Хал Борланд
Отговорих на гравитацията на невидима луна в сърцето си и предприех пътувания, които не очаквах да предприема. Мохсин Хамид
Имам собствено слънце, луна и звезди, собствен малък свят. Хенри Дейвид Торо
Древните не виждат днешната луна, но днешната луна някога е осветявала древните. Китайска поговорка
moon