Съществително име - ед. ч.
Едно от протестантските християнски течения на Запад, оформило се в хода на Реформацията (XVI в. ) в Германия с основоположник Лутер, който смята Библията за единствен източник на вярата и отрича църковната йерархия и върховната власт на римския папа, като не признава никакви други посредници освен Христос в общуването на хората с Бога.
Този духовник-реформатор създава умереното протестантско учение лутеранство и оказва голямо влияние върху всички скандинавски общества. Източник: интернет
lutheranism