лютня
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. лю`тни, +ж. Старинен музикален инструмент, на който се свири, като струните се дърпат с пръсти (предшественик на китарата).
Синоними
Производни думи
Примери
В него са представени оригинални творби на КГТ, балансирани с предизвикателството да съчетаят аранжимент от сюита за лютня на Бах и микс от (Ghost) Riders in the Sky и Riders on the Storm на Дорс.
Изпълнителите на лютня са ползвали своеобразно нотно записване – табулатура, при което знаците определят визуално мястото на натискане на струните върху грифа, за разлика от мензурната нотация, където знаците означават височината на тона.
Певците са петима - дебелакът с черпака, други двама невнятни евромушмороци, монах (тоз пък кой е, кажете вие) и монахиня от ордена на Меркелинките, подрънкваща на лютня.
Рудаки е бил надарено дете, отличаващо се с добра памет, като се проявява в изучаването на корана, но пише и стихове, свири на арфа, лютня, чанг и барбат.
Задължително един от инструментите е триструнна лютня.
Поети се състезават по двойки кой ще изпее по-добре традиционна поема под съпровод на цигулка или лютня.
Превод на английски език
lute