Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
мъчи`телят, мъчи`теля, +мн. мъчи`тели, +м. Човек, който подлага на мъчения други; изтезател.
+прил. [[мъчи`телски]], мъчи`телска, мъчи`телско, +мн. мъчи`телски.
Мъчител и мъченик са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във вината. Артур Шопенхауер
Наскоро обаче ролята на председателя се превърна по-скоро в главен мъчител на президента, отколкото в човек, който да смекчава законодателството - така, както беше с Тип О'Нийл и Роналд Рейгън. Източник: интернет
Възможно ли е вместо свой мъчител, българите да виждат във властите свой закрилник? Източник: интернет
Свидетели сочат като пряк мъчител и палач на певеца един прочул се с жестокостта си сред затворниците на стадиона лейтенант. Източник: интернет
Като компенсация подарява на малкия си „мъчител“ Пипси своя фотоапарат, извинявайки се, че не е намерил цветно филмче. Източник: интернет
Там пишете, че „свещено задължение на всеки християнин е да убие един мъчител и гонител на християните”, (стр. 80). Източник: интернет
tormentor