1. мъчно - Прилагателно име - ср. р.
Производна на мъчен
2. мъчно - Наречие, тип 188
+нареч. Трудно. _Мъчно свикнах с тази мисъл._
* _Мъчно ми_ — (или _ти, му_, _и`, ни, ви, им_) [[е]]. Изпитвам мъка, жално ми е. _Мъчно ми е, че сме разделени._
И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената си отваря устата, а глас не се чува! Чарли Чаплин
Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно. Марк Твен
Обичам маниите. Понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат. Луис Бунюел
Лесно се обещава, мъчно се дава. Българска поговорка
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите. Българска поговорка
Мъчно е да напълниш съдран чувал. Българска поговорка
sorry