Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. Многогодишно растение, смятано през средновековието за чудотворно, с наркотични свойства.
“ и „Беседи върху първата декада на Тит Ливий“, той пише още няколко книги, между които „Военното изкуство“, „История на Флоренция“ и „Мандрагора“ (пиеса, която се играе и днес). Източник: интернет
Използването на мандрагора категорично не се препоръчва, защото са възможни тежки последствия, довеждащи понякога и до смърт. Източник: интернет
Според Библията Рахел заченала, след като яла плодове на мандрагора. Източник: интернет
Според средновековни легенди, мандрагора се намира край бесилките, защото пониква от семето на обесените. Източник: интернет
Честите съставки, които ползвали са жълт кантарион, омаяк, мандрагора, както и отровни растения, като беладона, и канадска ела. Източник: интернет
Избира да постави пиесата „Мандрагора“. Източник: интернет
mandragora