Съществително име - ед. ч.
+ср., само +ед. +Истор. Създадено през III в. религиозно дуалистично учение, което се разпространява в България към ХII век.
С нея, основаното през III в. от Манес манихейство, се свързва при стъпването си в Тракия, което става през V – VI в., или в областите, които, както казва д-р Щайнер, „по-късно бяха наречени с името България.” Източник: интернет
manichaeism