Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. мъни`ци, (два) мъни`ка, +м.
#1 Малко, дребно куче.
#2 +Прен. Дребен човек.
Новият градски мъник е маневрен, просторен и евтин за обслужване. Източник: интернет
Защото все пак си имаме още един мъник, който е едва на година и половина в момента. Източник: интернет
tiny