Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
+мн. мъни`ста, +ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит.
+прил. [[мъни`стен]], мъни`стена, мъни`стено, +мн. мъни`стени. _Мънистена огърлица._
Докато пишех романа се чувствах сякаш нижех огърлица, мъниста след мънисто. Източник: интернет
С червен конец девойката е завързала някакъв предмет: синджирче, пръстен, гривна, обица, мънисто. Източник: интернет
В началото на този месец обаче археолозите откриха малко златно мънисто в праисторическо селище в Южна България, което е от 4500-4600 г. пр. хр., т.е., с около 200 г. по-старо от златните бижута от Варненския халколитен некропол. Източник: интернет
Всяка мома носи китка цвете, на която с червен конец завързва някакъв предмет: пръстен, гривна, обица, мънисто. Източник: интернет
Даже си мисля, че в това минало има обяснение за всичко, независимо дали е върху зид или папирус, в острие или мънисто, амфора или мотика. Източник: интернет
Като местни индианци с шарено мънисто са ни примамили. Източник: интернет
bead