манивела
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Значение
+мн. маниве`ли, +ж. Извит под ъгъл лост, който служи за ръчно първоначално привеждане в действие на двигател.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Може са се види дървено точило, с манивела от крива сливова клонка, което е правено по рисунки, изложени в музеите на страната.
Вместо това обаче е отнесен от течението защото единствената двигателна сила е манивела, задвижвана ръчно от вътрешната страна на малкия съд.
През 1862 Гатлинг представя конструкция, при която посредством една подобна на манивела ръчка се подават муниции от един механизъм за зареждане към комплект от въртящи се цеви.
До средата на 1970-те години всички двигатели са имали манивела за стартиране („запалване“).
Книга за автомобила, Държавно издателство „Техника“, София, 1974, с. 87 Затова магнетно запалване се прилага там, където първоначалният пуск на двигателя се извършва с манивела, със стартерно въже или подобен стартерен механизъм.
Осъществява се с ръчно задвижване с манивела на червяк за спускане или прибиране на колесника или с хидравлична помпа.
Превод на английски език
crank