маркграфът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от маркграф
Примери
Velké dějiny zemí Koruny české, s. 182 Асамблеята тържествено приема Карл за бъдещ чешки крал, а маркграфът също иска да извърши кралската си коронация по време, когато баща му е още жив.
Когато маркграфът на Монферат завладява града, Бекария трябва скоро да променят мнението си, т.к. маркграфът страда от влиянието им.
Според нея право да избират краля имат архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, както и кралят на Бохемия, пфалц-графът, херцогът на Саксония и маркграфът на Бранденбург.
Още през зимата на 1701-1702 г. маркграфът и семейството му се преместват в крилните сгради на двореца, а през 1705 г. ги последват и придворните им в Ращат.