Съществително име - ед. ч.
+мн. ма`йчици, +ж.
#1 Нежно наименование на майка. _Майчица — златна сенчица._
#2 Само +ед. Възклицание при внезапна уплаха, болка. _Ох, майчице!_
Огледало ли си нямат вкъщи, нямат ли си майчица, сестрица, дружка, че да им каже: - Виж, не ти стоят добре тия плитки, нито смъкнатите панталони! Източник: интернет
През цялото това време до следобеда на деня, в който си тръгнах оттам, не видях нито едно човешко същество освен благословената ми майчица. Източник: интернет
Само така земята ни - майчица наша, ще бъде пак обгрижвана, пак ще ражда и храни български граждани, които ще имат работа и ще живеят заможно! Източник: интернет
Помислете колко му дреме на Доган за живота на гяурите, когато милата му майчица Тюркие е пламнала т заразата! Източник: интернет
Тя бди над гражданите като майчица и мафията трепери от нея. Източник: интернет
mummy