Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от мазка
Българските изкуствоведи не обичат да си задават такива въпроси, те предпочитат да говорят за „драматичността на мазката" и за живописния изказ, но не и за личностите. Източник: интернет
Мазката му придобива по-енергичен и експресивен характер, а основният акцент вече не попада върху сюжета, а се концентрира над предаване на настроенията и емоционалното състояние на героите на картините. Източник: интернет
Обикновено прилагам експресивно-импресионистичен език на изразяване на съдържанието на персонажа – чрез цвета, мазката и фактурата“. Източник: интернет