Съществително име - ед. ч.
+мн. мечоно`сци, +м.
#1 +ист. Воин, въоръжен с меч.
#2 Морска риба, чиято горна челюст е удължена в подобен на меч израстък; риба меч.
Два романа от света на Дренай за Олек Скилгенън, известен с прозвището „Проклетият“, мечоносец, който владее легендарните мечове на Нощта и на Деня. Източник: интернет
При церемонията асистират други двама сумисти от макуучи, наричани цуихараи и тачимочи (мечоносец). Източник: интернет
; думата произхожда от „spadă are“, в превод имащ меч, мечоносец). Източник: интернет
sword